д-р Ангел Налбански, д.м.

акушер-гинеколог

Д-р Ангел Налбански (снимка)

Ангел Налбански е роден на 24 ноември 1972г. в София. Завършва висше образование, магистър по медицина, в Медицински университет - София през 1997 година. От 1998 година е редовен специализант към катедра “Акушерство и гинекология”, Университетска болница “Майчин дом”. През 2003 година придобива специалност “Акушерство и гинекология”. През 2006 година придобива научна степен “Доктор по медицина” след защитен докторат на тема “Етиопатогенеза и диагностика на гениталната ендометриоза”. От 2006 година е асистент към МУ - София, катедра “Акушерство и гинекология”, СБАЛАГ “Майчин Дом”. От 2010 година става главен асистент в същата катедра, като продължава клиничната си работа отново, в същата болница.

Ангел Налбански има:
  • участия в повече от 40 български и международни научни форуми и работни срещи;
  • над 30 научни публикации в областта на акушерството и гинекологията;
  • участие в научните колективи на три учебника в областта на акушерството и гинекологията;
  • 15 години преподавателска дейност в Медицински университет - София и Медицински колеж “Йорданка Филаретова” към МУ - София;
  • специализации в областта на ендоскопската (миниинвазивна) хирургия, онкогинекологията, ултразвуковата диагностика в акушерството и гинекологията;
  • извършени над 4000 акушерски и гинекологични операции.
Публикации

Очаквайте информация.

Към момента д-р Ангел Налбански продължава проучванията си за диагностика и лечение на ендометриоза, поликистозна болест на яйчниците и тубарен стерилитет.

Отзиви от пациенти:

  • "За д-р Налбански мога да кажа само хубави неща, много внимателен, невероятен професионалист. Оперидира дъщеря ми на 15 год., тя сe чувстваше много спокойна и всичко мина много добре. Пожелавам му много здраве и професионални постижения. Голямо Благодаря."

    Сашка Г.
  • "Прекрасен професионалист и човек, който е успял да съхрани човещината в себе си - качество, което на днешно време е рядко срещано!"

    Златка Б.
  • "Професионалист! Ходила съм многократно при него, включително проследяваше двете ми бременности и водеше ражданията ми. С второто дете имах усложнения заради много рядко състояние, което той диагностицира веднага и предприе адекватни мерки, благодарение на които детето ми се размина с най-лекото. Препоръчвам!"

    Виолета Н.
  • "Прекрасно отношение! Много съм доволна и от отношението на равнопоставеност и доверие в интелигетността на пациента."

    nina v.
  • "Изключително компетентен, вдъхващ доверие и човечен."

    Plamena N.
  • "Изключително добър, истински лекар! След месеци обикаляне, най-различни диагнози и безрезултатни лечения, попаднах на него. След обстоен преглед постави диагнозата, предписа лечение, обясни защо предишните са били погрешни, някои дори са навредили. Комептентен, спокоен, уверен, обяснява всичко, търпелив."

    Lina K.
  • "Професионално, коректно и добронамерено отношение. Обяснение на проблема и решението му с достъпна и разбираема терминология."

    Татяна Е.
  • "Внимателен, отзивчив, обяснява подробно всичко, което е неясно. Много професионално отношение! Препоръчвам на 100%."

    Силвия Л.
  • "Страхотен професионалист, от най-високо ниво."

    Радостина М.
  • "Много добър специалист и страхотен човек! Препоръчвам!"

    Магдалена И.
  • "Много внимателен, човечен, обяснява всичко подробно! Много компетентен."

    kalina v.
  • "Много внимателен, спокоен и вдъхващ доверие лекар!"

    Петя С.
  • "Внимателно отношение и обстоен отговор на всичките ни въпроси."

    Ралица Е.
  • "Прекрасен човек и лекар. Препоръчвам."

    Зорница Ч.
  • "Доволна съм от прегледа. Д-р Налбански е много внимателен и обяснява всичко много подробно и на разбираем език."

    Мариана К.
  • "Много добър професионалист! Обяснява всичко търпеливо и подробно с внимателно отношение към пациента!"

    Цветелина П.
  • "Търпелив, профедионалист, вдъхващ спокойствие, препоръчвам!"

    Милка Д.
  • Много добър специалист! Разяснява в детайли, дава насока за последващи действия. Прецизен и внимателен при извършване на прегледа. Бих се консултирала отново при проблем!"

    Denitsa S.
  • "Доволна съм от професионалното отношение към мен! Ще продължавам да разчитам на д-р Налбански при последващите ми гинекологични клиники!"

    Гергана М.

Експерт в:

Ендоскопска Хирургия

При минимално инвазивната хирургия лекарите използват различни техники, за да оперират с по-малко увреждане на тялото, отколкото при отворена хирургия. По принцип минимално инвазивната хирургия е свързана с намаляване на усещането за болка при пациента, по-бързо възстановяване, по-кратък престой в болница и обикновено по-малка възможност за усложнения

Ендометриоза

Eндометриозата е заболяване, при което тъкан подобна на ендометриалната (ендометроидна тъкан) се намира извън маточната кухина.

Забавянето в диагностиката на Ендометриоза е между 5 и 7 години.

Миома на матката

Миомите са доброкачествени новообразувания на матката, които произхождат от мускулния слой. Независимо, че често ще чуете термина “ тумор”, това не е злокачествено заболяване (рак). 

Според медицински проучвания миомите са най-честите тумори на женските полови органи и се развиват при жени в репродуктивна възраст, обикновено след 35 годишна възраст, рядко по-рано. 

ПКБЯ

Поликистозната болест на яйчниците (ПКБЯ) е едно от най-честите гинекологични/ ендокринологични заболявания в репродуктивния живот на жената.

Стерилитет

Стерилитетът представлява невъзможност за забременяване за период от 12 месеца, през който двойката води редовен полов живот и не се употребяват контрацептивни средства.

Сертификати

Сертификат за колпоскопия и деструктивна терапия на заболявания на маточната шийка (изображение)
Сертификат за ендоскопска хирургия към Kinki Hospital (Япония)(изображение)
Сертификат за ендоскопска хирургия от СБАЛАГ "Майчин дом" (София) (изображение)
Сертификат Proposals Preparation (изображение)

ЧЛЕНСТВО В ПРОФЕСИОНАЛНИ ОРГАНИЗАЦИИ

Български лекарски съюз

ESGE (Европейско Дружество по Гинекологична Ендоскопия)

WALS (Световна Асоциация на Лапароскопските Хирурзи)

ЧЗВ

При минимално инвазивната хирургия лекарите използват различни техники, за да оперират с по-малко увреждане на тялото, отколкото при отворена хирургия. По принцип минимално инвазивната хирургия е свързана с намаляване на усещането за болка при пациента, по-бързо възстановяване, по-кратък престой в болница и обикновено по-малка възможност за усложнения.

Лапароскопия

Работи се чрез един или повече малки разрези (3 ,5 ,10мм). С помощта на малки тръбички (троакари) в кореманта кухина се въвеждат малки камери и хирургически инструменти.

Схема на мини-инвазивна хирургия

Роботизирана хирургия

Друг вид минимално инвазивна хирургия е роботизираната хирургия. Той осигурява увеличен, триизмерен изглед на хирургичното място и помага на хирурга да работи с прецизност, гъвкавост и много високо ниво на контрол по отношение засягане наоколна, здрава тъкан.

Хирургически робот Da Vinchi

Непрекъснатите иновации в минимално инвазивната хирургия правят тази техника подходяща за пациентки с широк спектър от състояния. Ако се нуждаете от операция и смятате, че може да сте кандидат за този подход, говорете с Вашия лекар.

Гинеколозите, обучени в минимално инвазивна гинекологична хирургия, се специализират в оценката и лечението на:

  • полипи на ендометриума (вътрешния слой на матката);
  • субмукозни миомни възли (растат към кухината на матката);
  • сраствания в кухината на матката (синдром на Ашерман);
  • хиперплазия на ендометриума;
  • доброкачествени кисти на яйчниците - фоликуларни кисти, кисти на жълтото тяло, дермоидни кисти, муцинозни кисти;
  • параовариални кисти;
  • ендометриоза;
  • лапароскопски асистирана вагинална хистеректомия (комбиниран коремен и влагалищен достъп за отстраняване на матката и яйчниците);
  • тотална лапароскопска хистеректомия (отстраняване на матката с или без яйчници);
  • корекция на инфертилитет;
  • отстраняване на извънматочна бременност;
  • отстраняване на маточните тръби (обикновено преди IVF процедури);
  • миниинвазивни операции при някои злокачествени заболявания (рак наендометриума, рак на маточната шийка).

     

Вашият лекар ще разговаря с Вас за реалните възможности за лечение и ще разработи индивидуален план за лечение, който може да включва един от тези минимално инвазивни гинекологични подходи:

ХИСТЕРОСКОПИЯ - оглед и хирургични интервенции в кухината на матката. Достъпът е през шийката на матката. Подходящо за отстраняване на полипи на ендометриума и малки субмукозни миомни възли. Тази техника не изисква никакви разрези и има минимално време за възстановяване.

ЛАПАРОСКОПИЯ - тази техника е ефективно лечение, което води до по-кратък престой в болница, по-малко дискомфорт и по-кратък период на възстановяване.

РОБОТИЗИРАНА ХИРУРГИЯ - има същите предимства като усъвършенстваната лапароскопия и позволява на хирурзите да работят с повишена прецизност и точност, като същевременно минимизират травмите на околните тъкани.

ВАГИНАЛНА ХИРУРГИЯ - най-малко инвазивният подход в гинекологичната хирургия. Подходящ за пластични операции на влагалището и отстраняване на матката. Тази техника има всички предимства за възстановяване, свързани с лапароскопска и роботизирана хирургия, като същевременно избягва всякакви коремни разрези.

Eндометриозата е заболяване, при което тъкан, подобна на ендометриалната (ендометроидна тъкан), се намира извън маточната кухина.
ЧЕСТОТА: 8-12%, при жени с тубарен инфертилитет/стерилитет до над 45%.

ПРИЧИНА ЗА РАЗВИТИЕ: НЕИЗВЕСТНА!

ТЕОРИИ ЗА ВЪЗНИКВАНЕ:
1. Ретроградна менструация, 1924, д-р Джон Сампсън. Това е човекът, който за пръв път използва и въвежда името на заболяването. Според тази теория по време на менструация част от кръвта, примесена с ендометриални клетки, се връща през маточните тръби към коремната кухина и там тези клетки се “поселват” върху перитонеума (ендометриозни импланти).
НО:

  • доказано е, че над 90% от жените имат ретроградна менструация;
  • доказано е наличие на ендометриоза при жени след тотална хистеректомия;
  • доказана е ендометриоза при жени след лигация на тръби;
  • доказана е ендометриоза при деца (най-малкото e на 8 години!);
  • доказана е ендометриоза при мъже.

2. Клетъчна метаплазия: отделни клетки в коремната кухина се превръщат в ендометроидни под действие на генетични фактори, фактори на средата, хормонално влияние....
3. Съдова и лимфна дисеминация: така се обяснява появата на ендометриоза в бели дробове, мозък, очи, кожа.
Доказано е, че ендометриозата има хормонална зависимост към естроген (засилва я).
Доказано е, че има наследственост.
Откриват се имунни промени, но още не е ясно дали те са причина за или следствие от заболяването.

КЛИНИКА

Най-честият симптом на ендометриозата е тазова болка:

  • болка преди /по време/ след на менструация;
  • болка по време на овулация;
  • болка по време и след секс;
  • болка, произхождаща от черва, обикновено по време на менструация;
  • болка при уриниране, по-често по време на менструация;
  • болка ниско в таза, несвързана с менструалния цикъл.

Допълнително може да има:

  • диария, или запек (обикновено по време на менструация);
  • обилно, или нерегулярно кръвотечение;
  • подуване на корема (обикновено по време на менструация);
  • умора (вероятно свързана с по-голямата, хронична кръвозагуба при менструация).

Друг често срещан белег е инфертилитет/стерилитет (тубарен) при жените с ендометриоза. Заболяването се установява при над 45% от тези пациентки.

ДИАГНОЗА
Забавянето в диагностиката на ендометриоза е между 5 и 7 години. Не се разпознава от лекарите, особено когато първите симптоми са в детска възраст. Няма неинвазивен тест за доказване, трудна диференциална диагноза със синдром на раздразнено черво, поликистоза, дисменорея от психологически тип, пременструален синдром.
Гинекологичен преглед - няма еднозначна находка: болезненост, облитерация на cavum Douglassi, ограничена подвижност и болезненост на аднексите (същото обаче може да е при ТВБ);
Ултразвук - няма единни критерии, може да се диагностицира относително сигурно ендометриозна киста и то от опитен гинеколог. Перитонеални импланти НЕ се виждат;
MRI - могат да се видят лезии по черва, по перитонеум и пикочен мехур, ако са по-големи, може да се установи наличие на кистозна формация в яйчник, могат да се визуализират по-далечни лезии. НО не може да се постави дефинитивно диагноза (лезиите може да са картина на рак, например);
Туморен маркер CA-125: понякога може да е леко повишен, но не е специфично;
Единствената сигурна диагноза: ЛАПАРОСКОПИЯ/ЛАПАРОТОМИЯ (виждат се имплантите или ендометриозната киста) и хистологично потвърждение. За съжаление и в тези случаи може да се пропусне, ако няма достатъчна подготовка на оператора и внимателен оглед по време на операцията.

ЛЕЧЕНИЕ: НЯМА ДЕФИНИТИВНО ЛЕЧЕНИЕ!

Лечението на ендометриоза обикновено включва лекарства или операция. Подходът, който вие и вашият лекар изберете, ще зависи от това колко тежки са вашите симптоми и дали имате намерение да забременявате.
Лекарите обикновено препоръчват първо да се изпробват консервативни подходи за лечение, като се премине към оперативна интервенция, ако първоначалното лечение е неуспешно.

Обезболяващи лекарства

Вашият лекар може да препоръча да вземете болкоуспокояващо лекарство без рецепта, като нестероидните противовъзпалителни лекарства или ибупрофен, за да облекчите болезнените менструални спазми.
Вашият лекар може да препоръча хормонална терапия в комбинация с болкоуспокояващи, ако не се опитвате да забременеете.

Хормонална терапия

Допълнителните хормони понякога са ефективни за намаляване или премахване на болката при ендометриоза. Повишаването и спадането на хормоните по време на менструалния цикъл кара ендометриалните импланти да нарастват, да се разграждат и да кървят. Хормоналните лекарства могат да забавят растежа на ендометроидната тъкан и да предотвратят образуване на нови импланти. Хормоналната терапия не е постоянно решение за ендометриоза. Може да изпитате връщане на симптомите след спиране на лечението.

Хормонални контрацептиви: Противозачатъчни хапчета, пластири и вагинални пръстени помагат да се контролират хормоните, отговорни за растежа на ендометриума (вътрешният слой на матката) всеки месец. Много от пациентките имат по-лек и кратък менструален цикъл, когато използват хормонални контрацептиви. Използването на хормонални контрацептиви - особено режими с непрекъснат цикъл - може да намали или премахне болката в някои случаи.

Агонисти и антагонисти на освобождаващия хормон на гонадотропин (Gn-RH). Тези лекарства блокират производството на хормони, стимулиращи яйчниците, понижавайки нивата на естроген и предотвратявайки менструацията. Тъй като тези лекарства създават изкуствена менопауза, приемането на ниска доза естроген или прогестин заедно с Gn-RH агонисти и антагонисти може да намали нежеланите реакции като горещи вълни, вагинална сухота и костна загуба. Менструалните периоди и възможността да забременеете се възстановяват, когато спрете да приемате лекарството.

Прогестин: Разнообразни терапии с прогестин, включително вътрематочно устройство с левоноргестрел (Mirena, Skyla), контрацептивен имплант (Nexplanon), контрацептивни инжекции (Depo-Provera) или прогестиново хапче (Camila), могат да спрат менструалния цикъл и съответно образуването и растежа на ендометриозните импланти, което евентуално би облекчило признаците и симптомите на ендометриозата.

Инхибитори на ароматазата: Ароматазните инхибитори са клас лекарства, които намаляват количеството естроген в тялото ви. Вашият лекар може да препоръча инхибитор на ароматазата заедно с прогестин или комбиниран хормонален контрацептив за лечение на ендометриоза.

Органосъхраняваща хирургия: лапароскопско (рядко лапаротомия) отстраняване на ендометриозните импланти, ендометриозни кисти на яйчниците. НЕ води до окончателно излекуване. Заболяването обикновено рецидивира!

Радикална хирургия: отстраняване на матката и яйчниците. Това се е смятало за най-ефективния метод при тежка ендометриоза. Съвременните изследвания обаче показват, че дори при такава драстична оперативна интервенция, симптоматиката на ендометриозата (главно болковият синдром) може да не се повлияе поради останали ендометриални импланти по перитонеума.

ПРАКТИЧЕСКИ СЪВЕТИ ЗА ПАЦИЕНТА
Първата ви среща вероятно ще бъде или с вашия личен лекар, или с гинеколог. Ако търсите лечение за безплодие, може да бъдете насочени към лекар, специалист по репродуктивна гинекология.

Направете списък на всички симптоми, които изпитвате. Включете всичките си симптоми, дори ако не смятате, че са свързани.
Направете списък на всички лекарства, билки или витаминни добавки, които приемате. Включете колко често ги приемате и дозите.

Помолете член на семейството или близък приятел да ви придружава, ако е възможно. Може да получите много информация при посещението си и може да е трудно да запомните всичко.
Вземете със себе си бележник или електронно устройство. Използвайте го, за да правите бележки с важна информация по време на вашето посещение.

Подгответе списък с въпроси, които да зададете на Вашия лекар. Първо избройте най-важните си въпроси, за да сте сигурни, че сте разгледали тези точки.

Ако вие или някой ваш близък имате ендометриоза, важно е да изследвате болестта възможно най-бързо и подробно. Много митове и заблуди за ендометриозата все още продължават да съществуват, дори в медицинската литература. Ендометриозата е много трудно за диагностика и лечение заболяване. Ранната диагноза, мултидисциплинарен медицински екип и разбирането на вашата диагноза могат да доведат до по-добри резултати в овладяване на вашите симптоми и подобряване качеството на живот.

Уважаеми пациентки,
Тази информация ще Ви помогне да се запознаете с това заболяване и да го разберете по-добре. Ще научите какви са видовете миоми и какви са възможностите за лечение.

ВАЖНО! Това, което ще научите тук, е само помощна информация и НЕ замества разговора с Вашия лекар.

КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА МИОМАТА?
Миома е кратка форма на точния медицински термин “лейомиома”. Миомите са доброкачествени новообразувания на матката, които произхождат от мускулния слой. Независимо, че често ще чуете термина “ тумор”, това не е злокачествено заболяване (рак). Причините за поява на миоми все още не са установени. Според статистическите медицински проучвания миомите са най-честите тумори на женските полови органи и се развиват при жени в репродуктивна възраст, обикновено след 35 годишна възраст, рядко по-рано. Миомите на матката могат да достигнат значителни размери и да променят формата на матката.

ВИДОВЕ МИОМИ

  • Субсерозни миоми: локализирани са по външната стена на матката и растат към коремната кухина;
  • Интрамурални миоми: намират се в стената на матката (мускулния слой, от който произхождат);
  • Субмукозни миоми: намират се по вътрешната стена на матката и са издадени към нейната кухина;
  • Цервикални миоми: много рядко може да се образуват миоми в шийката на матката.

 

СИМПТОМИ НА ЗАБОЛЯВАНЕТО “МИОМА НА МАТКАТА”

  • Обилна или болезнена менструация;
  • Кървене извън менструален цикъл;
  • Болка или чувство на тежест ниско в корема и в областта на таза;
  • Видимо нарастване на обиколката на корема;
  • Често уриниране;
  • Запек;
  • Болка при полов контакт;
  • Усложнения при забременяване и бременност.

ДИАГНОСТИКА НА ЗАБОЛЯВАНЕТО
Заболяването може да се диагностицира правилно само от специалист акушер-гинеколог. За целта се кзвършва гинекологичен преглед, при който се опипва матката и се установява промяна във формата или големината. Следва ултразвуково изследване, за да се уточни мястото и големината на миомния възел, както и дали има повече от един възли.

ПОВЕДЕНИЕ
Обикновено, ако миомният възел е един, расте в стената на матката (интрамурален) или към повърхността (субсерозен) и размерът му е под 4см, не се налага оперативно лечение. Правилно е да се направи проследяване през 4 месеца първата година и през 6 месеца втората година. Ако няма растеж, може отново да се премине към стандартен профилактичен преглед на една година.
Ако миомният възел нараства, Вашият гинеколог ще ви предложи възможности за оперативно лечение.

ВАЖНО!
Миомните възли НЕ се поддават на консервативна терапия (хапчета, билки, нагревки...). Оперативното отстраняване на миомен възел НЕ означва, че не е възможно развитието на друг във времето. Операцията НЕ е окончателно премахване на заболяването.
Възможните усложнения при недиагностицирани или нелекувани миоми на матката са: анемичен синдром, проблеми с гастро-интестиналния тракт и уринирането.

Поликистозната болест на яйчниците (ПКБЯ) е едно от най-честите гинекологични/ ендокринологични заболявания в репродуктивния живот на жената. Прието е, че синдромът на поликистозните яйчници се описва за пръв път в гинекологичната практика от Щайн и Левентал през 1935 година. Те представят клиничните случаи на седем жени със стерилитет, лекостепенно затлъстяване и окосмяване на тялото. Жените са без наличие на менструация, а при извършените при тях операции се намират поликистозни яйчници със задебелена обвивка (tunica albuginea). Но нека се върнем по-назад във времето:

Хипократ (460 - 377 пр.н.е) отбелязва: ”Тези жени, при които менструацията трае по-малко от три дни или липсва, са здравенячки с външен вид, подобен на мъже. Те не са създадени да отглеждат деца и не забременяват.

Соранус (98-138 н.е., Ефес): “...понякога също е естествено за жената да не менструира... При тези жени тялото е от мъжки тип... ние забелязваме, че жените, които нямат менструация, са физически развити като мъже и са стерилни.”

Мойсей Маймонидес (1135 - 1204 н.е.): “Има жени, чиято кожа е суха и груба и които приличат на мъже. Ако в природата на жената е да наподобява на мъж, причина за това не е приемът на лекарства, а засилената менструална активност.”

Амброа Паре (1510 - 1590 н.е.): “При много жени, ако менструалният цикъл спре, се наблюдава дегенеративно развитие към мъжки тип, заради което такива жени се наричат вирилизирани, което ще рече мъжкарани. Затова гласът им е силен и груб, както при мъжете и те се окосмяват значително.”

Тези описания с давност от две хилядолетия ни водят до един доста интересен въпрос по отношение разбирането на ПКБЯ: дали е резултат от съвременното развитие, от все по-високия стрес на обществото (психологически, метаболитен, социален...) или всъщност е едно доста по-древно заболяване? От друга страна, как то е просъществувало еволюционно в поколенията при очевидно неперспективните си размножителни характеристики? Осмислянето и добавянето на нови научни факти от областта на генетиката и ендокринологията вероятно биха ни помогнали да опишем и разберем патогенезата на поликистозната болест на яйчниците и да постигнем ясна представа за възможностите по отношение на лечението.

Кога да подозираме ПКБЯ

При всяка жена във фертилна възраст, която има нарушения в менструалния цикъл (обикновено)закъснение, комбинирани с хирзутизъм, инфертилитет, затлъстяване или инсулинова резистентност.

ПАТОФИЗИОЛОГИЯ

Основни ендокринни прояви:
Хронична ановулация, която е резултат на яйчникова дисфункция, предизвикана от:

  • Увеличена LH стимулация на тека-клетките;
  • Увеличена продукция на андрогени, която пречи на нормалното узряване
  • на фоликулите;
  • Периферна инсулинова стимулация на тека-клетките и стромалните
  • клетки в яйчника;
  • Увеличаване на количеството соматотропни хормони и IGF-I и
  • съответното повишаване на гонадотропната стимулация на яйчника. Хиперандрогения - повишена продукция на андрогени, основно от яйчниците, но също така и от надбъбречните жлези.
  • Повишени нива на LH - резултат от повишаване на GnRH експресията от хипоталамуса.
  • Хиперинсулинемия поради периферна инсулинова резистентност и дисфункция на панкреатичните бета-клетки. Като резултат се наблюдават промени в транспорта на глюкозата, които от своя страна водят до нарушени механизми при възприемането на инсулина от клетките.

ЧЕСТОТА

ПКБЯ засяга между 5 и 12% от жените в репродуктивна възраст.

КЛИНИЧНА ОЦЕНКА

СИМПТОМАТИКА:
Нерегулярен менструален цикъл (олигоменорея/аменорея)

  • олигоменорея в над 85% от жените;
  • аменорея в 35-45% от жените.

Хирзутизъм (лице и тяло) при около 70% от жените.
Инфертилитет при 40-50% от жените.
Затлъстяване при около половината от жените.
Поликистозни яйчници - НЕ при всички жени с ПКБЯ се установява поликистоза на яйчниците, както и обратното - може да се наблюдава УЗ образ на поликистозни яйчници при здрави жени!
ФИЗИКАЛЕН ПРЕГЛЕД:
Хирзутизъм, затлъстяване, поликистозни яйчници при ултразвуково изследване.
УЛТРАЗВУКОВО ИЗСЛЕДВАНЕ

  • Множество незрели фоликули, подредени като “огърлица” на:

повърхността на яйчника и хиперплазия на тека-зоната. Внимание: Може да има същия образ при здрави жени 25%
Може да има същия образ при жени на орални контрацептиви 14%

  • Обемнаяйчника/яйчницитенад10куб.см.

ЛАБОРАТОРНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ

ДА СЕ ОТХВЪРЛИ (промени, свързани с друго заболяване)
бета-ЧХГ: да се отхвърли бременност
TSH: да се отхвърли хипотиреоидизъм
Пролактин: да се отхвърли хиперпролактинемия
17-хидроксипрогестерон: да се отхвърли хиперплазия на надбъбречните жлези

ДА СЕ ПОТВЪРДИ (промени, предполагащи наличие на ПКБЯ)
LH, FSH (LH/FSH > 3:1), Testosterone, DHEA-S, глюкоза на гладно, инсулин на гладно. Съотношение глюкоза:инсулин под 4.5 е диагностичен белег за периферна инсулинова резистентност.

ТЕРАПИЯ

НЯМА дефинитивно консервативно или оперативно лечение. Целта е да се постави правилна диагноза и да се прилага симптоматичен подход към възможните проявления и усложнения на заболяването, като добрата медицинска практика изисква съвместна работа на гинеколог и ендокринолог, евентуално кардиолог, диетолог или дерматолог при наличие на допълнителни проявления като затлъстяване, проблеми със сърдечно- съдовата система, кожни проблеми (акне).

 

Стерилитетът представлява невъзможност за забременяване за период от 12 месеца, през който двойката води редовен полов живот и не се употребяват контрацептивни средства. Стерилитетът се разделя на:

Първичен – липсват предхождащи бременности;

Вторичен – наличие на предишна бременност.

Стерилитетът може да се дължи на всеки от двамата партньори – мъжки и женски фактор.

Мъжки фактор:

До 50% от случаите на стерилитет се дължат на мъжкия фактор.
Нарушения в сперматогенезата – сперматогенезата може да е засегната при:

  • ендокринни нарушения – промени в хипоталамо-хипофизарната ос, хиперпролактинемия, вродена надбъбречнокорова хиперплазия, смущения във функцията на щитовидната жлеза;
  • генетични нарушения – гонадна дисгенезия (вродено нарушение в развитието на тестисите), синдром на Клайнфелтър, микроделеции на Y-хромозомата и др.;
  • увреди на тестисите при прекаран възпалителен процес (орхит), варикоцеле (патологично разширена венозна мрежа на тестисите), хидроцеле (събиране на серозна течност в скроталния сак между двата листа на серозната обвивка на тестисите), крипторхизъм (задържане на тестисите в коремната кухина), травма и др.;
  • осъществяване на сперматогенезата при по-висока темепература – вследствие на повишена телесна температура, носене на неподходящо облекло, често и продължително седнало положение;
  • въздействие на лекарства и токсини – химиотерапевтици, анаболни стероиди, симетидин, спиронолактон и др.

Нарушена функция на акцесорните жлези (простата, семенни мехурчета, булбоуретрални жлези).

Непроходимост на семепроводите.

Фактори, затрудняващи достигането на сперматозоидите до влагалището – аномалии на мъжките полови органи (хипоспадия), еректилна дисфункция, преждевременна еякулация и др.

 

Женски фактор:

1. Тубарен фактор (30-40% от случаите) – нарушена проходимост и/или транспортна функция (мотилитет) на маточните тръби вследствие на:

  • прекарани инфекции на тръбите (с причинители гонококи, хламидии, стрептококи, трихомонас и др.);
  • сраствания в областта на маточните тръби поради прекаран възпалителен процес в съседство или претърпяни операции;
  • притискане на тръбите от туморни формации;
  • ендометриоза.

2. Липса на овулация (ановулация) – 10-15% от случаите на стерилитет. Дължи се на ендокринни нарушения.
3. Цервикален фактор – нарушено взаимодействие между секрета на маточната шийка и еякулата:

  • променена позиция на маточната шийка (пролапс, ретроверзио на матката);
  • хронична инфекция, при която се променят характеристиките на цервикалния секрет;
  • предхождащи манипулации върху маточната шийка и последваща стеноза на шийката;
  • наличие на антиспермални антитела в цервикалния секрет.

4. Маточен фактор:

  • вродени аномалии на матката – синдром на Рокитански (липса на матка и горната част на влагалището при наличие на функциониращи яйчници и развити вторични полови белези) или по-малки дефекти – двойна матка, аркуатна матка, двурога, еднорога матка;
  • придобити дефекти – наличие на сраствания в маточната кухина (синдром на Ашерман) вследствие вътрематочни манипулации, възпаление;
  • субмукозни миомни възли и др.

Фактори, имащи значение и при двата пола:

  • напреднала възраст;
  • тютюнопушене;
  • алкохол;
  • радиация.

Диагноза:

Оценка на мъжкия фактор – чрез спермограма. Правят се няколко спермограми в една и съща лаборатория, тъй като резултатите могат да варират в широки граници. Изследването се извършва след няколко дена на полово въздържание. Спермограмата дава информация за количеството и качеството на спермата и включва следните показатели:

  • обем на еякулата;
  • количество на сперматозоидите;
  • подвижност на сперматозоидите;
  • морфология на сперматозоидите;
  • виталитет на сперматозоидите;
  • рН на спермата;
  • вискозитет;
  • количество на фруктозата;
  • брой левкоцити и др.

Оценка на женски фактор:

1. Установяване наличието или липсата на овулация при жената:

  • ехографско проследяване големината и нарастването на яйчниковите фоликули чрез серийни изследвания (фоликулометрия);
  • измерване на базалната температура – търси се термогенният ефект на прогестерона, който води до покачване на базалната температура след овулация. Провежда се за няколко последователни цикъла и температурата се мери сутрин след събуждане;
  • серумни нива на прогестерона – изследва се през лутеалната фаза, около седем дена преди предполагаемото начало на следващата менструация. Например при 28-дневен цикъл прогестеронът се изследва на 21-вия ден;
  • ендометриална биопсия – доказване на секреторни промени в ендометриума вследствие действието на прогестерона през лутеалната фаза.

2. Оценка на проходимостта на тръбите (тубарния фактор):

  • хистеросалпингография;
  • хидротубация под ултразвуков контрол – ултразвуково изследване с въвеждане на физиологичен разтвор в маточната кухина, играещ ролята на контрастно вещество, и проверяване проходимостта на тръбите;
  • лапароскопия.

3. Други изследвания:

  • изследване за полово-предавани болести (хламидии, гонококи и др.);
  • хормонални изследвания – щитовидни хормони, пролактин;
  • посткоитален тест – изследване за сперматозоиди в цервикален секрет, взет 2-12 часа след полов акт;
  • генетични изследвания.

Лечение на мъжкото безплодие:

  • оперативно – напр. при варикоцеле;
  • медикаментозно – при хормонални нарушения;
  • антибиотично – при инфекции;
  • лечение на еректилната дисфункция и преждевременната еякулация;
  • асистирана репродукция – сперматозоидите могат да се получат след нормална еякулация или да се извлекат от тестисите или надсеменниците, както и да се използва донорска сперма. След това може да се извърши вътрематочна инсеминация (IUI – intrauterine insemination), in vitro оплождане с трансфер на яйцеклетката или директно инжектиране на един сперматозоид в яйцеклетката (ICSI – intracytoplasmic sperm injection).

Лечение на женския стерилитет:

  • хормонална заместителна терапия;
  • медикаментозна стимулация на овулацията;
  • антибиотично лечение;
  • оперативно лечение – при непроходимост на тръбите (възстановяване на проходимостта или отстраняване на тръбите и последваща in vitro инсеминация), при някои аномалии на матката, сраствания в матката;
  • асистирана репродукция – с използване на собствена или донорска яйцеклетка.
  • при синдром на поликистозните яйчници – медикаментозно стимулиране на овулацията, съпътствано от лечение с метформин.

Профилактика:

  • профилактика на инфекциите на половите органи;
  • хигиена на половия живот;
  • ограничаване на алкохола и тютюнопушенето;
  • ранно откриване на заболявания и състояния, водещи до стерилитет и своевременно взимане на мерки.

Частен прием

Д-р Ангел Налбански

д-р Ангел Налбански приема частни пациенти за прегледи и консултации в областта на:

ГИНЕКОЛОГИЯ
  • Гинекологичен преглед
  • Ултразвукова диагностика
  • Колпоскопия и цитонамазка (профилактика за рак на маточната шийка)
  • Микробиологично изследване на влагалищен секрет
  • Консултации в областта на безплодието (инфертилитет, стерилитет)
  • Консултации при жени с ендометриоза, поликистоза на яйчниците и нарушения в менструалния цикъл
  • Консултация и извършване на гинекологични операции:
  • Миниинвазивна гинекологична хирургия (лапароскопия, хистероскопия);
  • Конвенционална гинекологична хирургия;
  • Урогинекологична хирургия (корекция на изпускане на урина);
  • Онкогинекологична хирургия (при ракови заболявания на женските полови органи.
АКУШЕРСТВО
  • Консултации и прегледи по време на бременността
  • Нормално раждане
  • Оперативно раждане (Цезарево сечение)

ВНИМАНИЕ: Прегледите, консултациите и манипулациите в МЦ "Д-р Гунев" са платени. Центърът НЕ работи с направления по Здравна Каса. Центърът работи с допълнително здравно осигуряване и издава необходимите документи за здравно-осигурителните фондове. Заплащането се извършва в брой поради техническа необходимост.

Контакти

Запишете час!

Онлайн консултации 

Икона Фейсбук Икона LinkedIN

МЕДИЦИНСКИ ЦЕНТЪР “Д-р ГУНЕВ”
адрес: бул. “Пенчо Славейков” 33

Стационарен телефон: +359 2 415 4919

Мобилен телефон: +359 89 918 0995

ПРИЕМНИ ДНИ:
СРЯДА 14:00 до 17:30
СЪБОТА 10:00 до 12:30