ЕНДОМЕТРИОЗАТА НЕ Е ЕНДОМЕТРИУМ
В много от масовите статии, публикувани в мрежата и различни онлайн “ресурси”, ендометриозата се описва като ендометриум (вътрешният слой на матката) на атипично място. Специалистите, които се занимават задълбочено и сериозно с това заболяване, знаят, че точното хистологично описание е ЕНДОМЕТРОИОДНА (функционално подобна на ендометриума) тъкан, която се открива извън матката.
СИЛНАТА БОЛКА ПО ВРЕМЕ НА ЦИКЪЛ НЕ Е “НОРМАЛНА”.
“Женските проблеми” често затруднявали и озадачавали докторите през края на 18 и началото на 19 век. Интерпретацията била в посока нестабилната и деликатна психологическа конституция на жената. Въпреки че в съвременната гинекологична практика отношението към тези проблеми се е променило към по-ясно разбиране на физиологичната природа на определени оплаквания, все още битуват стари схващания и нагласи сред една немалка част от практикуващите лекари. В резултат, когато жените търсят помощ при силно болезнена менструален цикъл или болки около цикъл, на много жени с ендометриоза (една от главните причини за това състояние) се казва, че болката по време на цикъл е “нормална”, или с психически произход. Също често се споменава “нисък праг на болка” или “психологическа лабилност”. Всъщност, ако болката по време на цикъл пречи на ежедневния живот, това НЕ е нормално. В медицината няма такова понятие “НОРМАЛНА БОЛКА”.
ПРОДУКТИВНОСТТА НА ЖЕНИТЕ, БОЛНИ ОТ ЕНДОМЕТРИОЗА, МОЖЕ ДА БЪДЕ СИЛНО ЗАСЕГНАТА ОТ БОЛКОВИЯ СИНДРОМ.
ДЪЛГОСРОЧНИТЕ ЕФЕКТИ ЗАСЯГАТ ФИЗИЧЕСКОТО И ПСИХИЧЕСКОТО ЗДРАВЕ И ВЛОШАВАТ КАЧЕСТВОТО НА ЖИВОТ.
ВЪЗРАСТТА И ЕНДОМЕТРИОЗАТА НЯМАТ ВРЪЗКА.
Никоя жена не е прекалено млада, за да има ендометриоза. Дълги години се е смятало, че ендометриозата е заболяване при жени във фертилна и по-късна възраст. За съжаление все още прекалено много гинеколози смятат, че това заболяване липсва или е рядкост при тийнейджърки и жени под 25 години. Съответно те въобще не включват тази диагноза при момичета и жени в тази възрастова група, когато те имат оплаквания от силно болезнена менструация, тазова болка или болка при полов контакт. Едва в края на 90-те години на 20-ти век, с навлизането на миниинвазивната хирургия (лапароскопия, хистероскопия) става ясно, че истината е съвсем различна. В едно свое изследване д-р Марк Лофър доказва, че вероятността за наличие на ендометриоза при момичета и жени до 25 годишна възраст с оплаквания от болезнена менструация, тазова болка и болка при секс, неповлияващи се от консервативна противовъзпалителна или контрацептивна терапия, може да достигне 60-70%! Някои от изследванията за ендометриоза в последните десетина години показват, че над 2/3 от диагностицираните с това заболяване жени са търсили помощ за тези симптоми преди 30-тата си година, като много от тях са се сблъскали с проблема още със започване на менструалния си цикъл.
ТИЙНЕЙДЖЪРКИТЕ И МЛАДИТЕ ЖЕНИ НЕ СА ПРЕКАЛЕНО МЛАДИ, ЗА ДА ИМАТ ЕНДОМЕТРИОЗА. ДИАГНОЗАТА СЕ ПОСТАВЯ КЪСНО! ПОНЯКОГА СЛЕД 7-10 ГОДИНИ.
ЕНДОМЕТРИОЗАТА НЕ Е РАВНОЗНАЧНА НА ИНФЕРТИЛИТЕТ (БЕЗПЛОДИЕ).
Много често гинеколози, които не са достатъчно запознати със заболяването, създават у пациентите си впечатлението, че резултатът от ендометриозата неизменно означава невъзможност за забременяване. Това НЕ е така и повечето жени с еднометриоза могат да имат деца.
АБОРТЪТ НЕ Е ПРИЧИНА ЗА РАЗВИТИЕ НА ЕНДОМЕТРИОЗА.
БРЕМЕННОСТТА НЕ ЛЕКУВА ЕНДОМЕТРИОЗА.
В съвременната гинекологична практика митът, че бременността “лекува” ендометриоза, постепенно изчезва...за съжаление не достатъчно бързо. Всъщност бременността, подобно на хормонотерапия, може да подтисне за известно време симптомите и развитието, но не премахва самото заболяване. След раждане обикновено симптомите отново се появяват.
ЕНДОМЕТРИОЗАТА Е ФИЗИОЛОГИЧЕН, НЕ ПСИХОЛОГИЧЕН ПРОБЛЕМ.
Емоционалните проблеми на са причината да се развие ендометриоза! Ендометриозата има много сложни наследствени, екзогенни и молекулярни фактори и все още никой не знае еднозначно причината за появата й. Оттам и невъзможността да бъде излекувана. Жените, които имат заболяването, могат да са подложени на емоционален стрес, но това е резултат от, а не причина за болестта.