Какво е ПМС (предменструален синдром)?
Предменструалният синдром (ПМС) е комбинация от емоционални, физически и психологически нарушения, които се появяват след овулацията на жената, обикновено завършваща с началото на нейната менструация. Най-честите симптоми, свързани с настроението, са раздразнителност, депресия, плач, свръхчувствителност и промени в настроението. Най-честите физически симптоми са умора, подуване на корема, болезненост в гърдите (масталгия), пристъпи на акне и промени в апетита.
По-тежката форма на ПМС, известна като предменструално дисфорично разстройство (ПМДД), известна също като дисфорично разстройство в късната лутеална фаза, се среща при по-малък брой жени и води до значителна загуба на функция поради необичайно тежки симптоми. Американската психиатрична асоциация характеризира PMDD като тежка форма на ПМС, при която гневът, раздразнителността и безпокойството или напрежението са особено силни.
Колко жени страдат от ПМС?
Около 90% от жените изпитват предменструални симптоми в даден момент от живота си. Истинската честота на ПМС често е надценена, като се включват всички жени, които изпитват някакви физически или емоционални симптоми преди менструация. Изчислено е, че клинично значимият ПМС (който е с умерена до тежка интензивност и засяга функционирането на жената) се среща при 20% до 30% от жените. Обикновено е най-тежко при жените през 4-то десетилетие от живота си. Счита се, че около 3% до 8% от жените имат заболяване.
Какви са признаците и симптомите на ПМС?
Голямо разнообразие от симптоми са приписани на ПМС. Жените могат да имат ПМС с различна продължителност и тежест от цикъл на цикъл. Най-честите симптоми на ПМС, свързани с настроението, включват;
- гняв и раздразнителност
- тревожност
- напрежение
- депресия
- плач
- свръхчувствителност и промени в настроението.
Най-честите физически признаци и симптоми на ПМС включват:
- умора
- подуване на корема (поради задържане на течности)
- качване на тегло
- чувствителност и подуване на гърдите
- акне
- нарушения на съня с твърде много или твърде малко сън
- промени в апетита.
Колко дълго продължават симптомите и признаците на ПМС?
Продължителността на ПМС варира при жените. Повечето жени изпитват симптомите в продължение на няколко дни в седмицата преди началото на менструалния си цикъл. Някои жени могат да имат симптоми за по-кратък или по-дълъг период от време, но симптомите на ПМС обикновено започват след овулация (средната точка на месечния менструален цикъл).
Какво причинява ПМС?
ПМС остава загадка поради широкообхватните симптоми и трудностите при поставянето на твърда диагноза. Няколко теории са разработени, за да обяснят причината за ПМС но нито една от тях не е медицински напълно доказана и за специфично лечение на ПМС все още до голяма степен липсва солидна научна основа. Повечето данни сочат, че ПМС е резултат от промените или взаимодействията между нивата на половите хормони и мозъчните химикали, известни като невротрансмитери.
Изглежда, че ПМС не се свързва конкретно с някакви личностни фактори или специфични типове личност. По същия начин редица проучвания показват, че психологическият стрес не е свързан с тежестта на ПМС.
Какви тестове диагностицират ПМС?
Най-полезният диагностичен инструмент е менструалният дневник, който документира физически и емоционални симптоми в продължение на месеци. Ако промените се случват последователно около овулацията (в средата на менструалния цикъл) и продължават, докато започне самата менструация, тогава ПМС вероятно е точната диагноза. Воденето на менструален дневник не само помага на медицинския специалист да постави диагнозата, но и насърчава по-доброто разбиране от страна на пациента за собственото тяло и настроения. След като диагнозата ПМС бъде поставена, пациентът може по-добре да се справи със симптомите.
Диагнозата на ПМС може да бъде трудна, тъй като много медицински и психологически състояния могат да имитират или влошат симптомите на ПМС. Няма кръвни или лабораторни изследвания, за да се определи дали жената има ПМС. Когато се извършват лабораторни тестове, те се използват за изключване на други състояния, които могат да имитират ПМС.
Какво може да имитира ПМС?
Някои примери за медицински състояния, които могат да имитират ПМС, включват:
- Депресия
- Циклично задържане на вода (идиопатичен оток)
- Хронична умора
- Хипотиреоидизъм
- Синдром на раздразненото черво (IBS)
Отличителният белег на диагнозата ПМС е безсимптомният интервал след менструация и преди следващата овулация. Ако няма такъв интервал и симптомите продължават през целия менструален цикъл, тогава ПМС може да не е правилната диагноза. ПМС все още може да присъства и да влошава симптомите, свързани с другите състояния, но не може да бъде единствената причина за постоянни или нециклични симптоми.
Какви лекарства облекчават ПМС?
Различни лекарства се използват за лечение на различните симптоми на ПМС. Могат да се включват диуретици, аналгетици, орални контрацептиви, антидепресанти и лекарства, които потискат функцията на яйчниците.
Диуретици: Диуретиците са лекарства, които увеличават скоростта на производство на урина, като по този начин елиминират излишната течност от телесните тъкани. За съжаление, те не са ефективни при всички пациенти.
Аналгетици (болкоуспокояващи): Те обикновено се дават при менструални спазми, главоболие и дискомфорт в таза. Най-ефективната група аналгетици изглежда са нестероидните противовъзпалителни лекарства (НСПВС).
Бензодиазепини: Бензодиазепиновият алпразолам (Xanax) е показан в някои проучвания за облекчаване на депресивните симптоми на ПМС или ПМДД. Това лекарство обаче не се счита за първа линия за лечение на тези състояния поради потенциала му за пристрастяване.
Орални контрацептивни хапчета
Гонадотропин-освобождаващ хормон (GnRH): Установено е, че пълното потискане на функцията на яйчниците от група лекарства, наречени аналози на гонадотропин-освобождаващ хормон (GnRH), помага на някои жени с ПМС. Тези аналози на GnRH не се дават в дългосрочен план (повече от шест месеца) поради техния потенциал за неблагоприятни ефекти върху костната плътност, причиняващи повишен риск от изтъняване на костите (остеопороза). В някои случаи тези лекарства могат да бъдат предписани заедно с добавки с хормони.
Антидепресанти: Те се използват широко при лечение на смущения в настроението, свързани с ПМС. Изглежда, че антидепресантите действат, като увеличават нивата на мозъчните химикали (опиоиди, серотонин и други). Тези невротрансмитери са важни за контрола на настроението и емоциите. Групата на антидепресантите, инхибитори на обратното захващане на серотонина, изглежда е най-ефективна при симптоми на ПМС.
Важно е да се знае, че тези лекарства, макар и полезни за лечение на нарушения на настроението при някои жени, не са непременно ефективни при лечението на физическите симптоми. Често е необходима комбинация от диета, лекарства и упражнения, за да се осигури максимално подобрение от многото симптоми на ПМС.
Какви упражнения облекчават ПМС?
Данните сочат, че упражненията могат да помогнат за облекчаване на някои от симптомите на ПМС. Физическата активност подобрява общото здравословно състояние и помага за облекчаване на нервното напрежение и безпокойство. Смята се, че упражненията освобождават ендорфини. Ендорфините са химически медиатори, които влияят на настроението, възприемането на болката, подобряването на паметта и обучението.
Аеробните упражнения с малко натоварване спомагат за подобряване цялостната физическа форма, увеличават способността на тялото да използва кислород. Те способстват за постигане на по-добър:
- Мускулен тонус
- Загуба на тегло или контрол
- Намалява задържането на течности
- Повишаване на самочувствието.
