Стерилитетът представлява невъзможност за забременяване за период от 12 месеца, през който двойката води редовен полов живот и не се употребяват контрацептивни средства. Стерилитетът се разделя на:
Първичен – липсват предхождащи бременности;
Вторичен – наличие на предишна бременност.
Стерилитетът може да се дължи на всеки от двамата партньори – мъжки и женски фактор.
Мъжки фактор:
До 50% от случаите на стерилитет се дължат на мъжкия фактор.
Нарушения в сперматогенезата – сперматогенезата може да е засегната при:
- ендокринни нарушения – промени в хипоталамо-хипофизарната ос, хиперпролактинемия, вродена надбъбречнокорова хиперплазия, смущения във функцията на щитовидната жлеза;
- генетични нарушения – гонадна дисгенезия (вродено нарушение в развитието на тестисите), синдром на Клайнфелтър, микроделеции на Y-хромозомата и др.;
- увреди на тестисите при прекаран възпалителен процес (орхит), варикоцеле (патологично разширена венозна мрежа на тестисите), хидроцеле (събиране на серозна течност в скроталния сак между двата листа на серозната обвивка на тестисите), крипторхизъм (задържане на тестисите в коремната кухина), травма и др.;
- осъществяване на сперматогенезата при по-висока темепература – вследствие на повишена телесна температура, носене на неподходящо облекло, често и продължително седнало положение;
- въздействие на лекарства и токсини – химиотерапевтици, анаболни стероиди, симетидин, спиронолактон и др.
Нарушена функция на акцесорните жлези (простата, семенни мехурчета, булбоуретрални жлези).
Непроходимост на семепроводите.
Фактори, затрудняващи достигането на сперматозоидите до влагалището – аномалии на мъжките полови органи (хипоспадия), еректилна дисфункция, преждевременна еякулация и др.
Женски фактор:
1. Тубарен фактор (30-40% от случаите) – нарушена проходимост и/или транспортна функция (мотилитет) на маточните тръби вследствие на:
- прекарани инфекции на тръбите (с причинители гонококи, хламидии, стрептококи, трихомонас и др.);
- сраствания в областта на маточните тръби поради прекаран възпалителен процес в съседство или претърпяни операции;
- притискане на тръбите от туморни формации;
- ендометриоза.
2. Липса на овулация (ановулация) – 10-15% от случаите на стерилитет. Дължи се на ендокринни нарушения.
3. Цервикален фактор – нарушено взаимодействие между секрета на маточната шийка и еякулата:
- променена позиция на маточната шийка (пролапс, ретроверзио на матката);
- хронична инфекция, при която се променят характеристиките на цервикалния секрет;
- предхождащи манипулации върху маточната шийка и последваща стеноза на шийката;
- наличие на антиспермални антитела в цервикалния секрет.
4. Маточен фактор:
- вродени аномалии на матката – синдром на Рокитански (липса на матка и горната част на влагалището при наличие на функциониращи яйчници и развити вторични полови белези) или по-малки дефекти – двойна матка, аркуатна матка, двурога, еднорога матка;
- придобити дефекти – наличие на сраствания в маточната кухина (синдром на Ашерман) вследствие вътрематочни манипулации, възпаление;
- субмукозни миомни възли и др.
Фактори, имащи значение и при двата пола:
- напреднала възраст;
- тютюнопушене;
- алкохол;
- радиация.
Диагноза:
Оценка на мъжкия фактор – чрез спермограма. Правят се няколко спермограми в една и съща лаборатория, тъй като резултатите могат да варират в широки граници. Изследването се извършва след няколко дена на полово въздържание. Спермограмата дава информация за количеството и качеството на спермата и включва следните показатели:
- обем на еякулата;
- количество на сперматозоидите;
- подвижност на сперматозоидите;
- морфология на сперматозоидите;
- виталитет на сперматозоидите;
- рН на спермата;
- вискозитет;
- количество на фруктозата;
- брой левкоцити и др.
Оценка на женски фактор:
1. Установяване наличието или липсата на овулация при жената:
- ехографско проследяване големината и нарастването на яйчниковите фоликули чрез серийни изследвания (фоликулометрия);
- измерване на базалната температура – търси се термогенният ефект на прогестерона, който води до покачване на базалната температура след овулация. Провежда се за няколко последователни цикъла и температурата се мери сутрин след събуждане;
- серумни нива на прогестерона – изследва се през лутеалната фаза, около седем дена преди предполагаемото начало на следващата менструация. Например при 28-дневен цикъл прогестеронът се изследва на 21-вия ден;
- ендометриална биопсия – доказване на секреторни промени в ендометриума вследствие действието на прогестерона през лутеалната фаза.
2. Оценка на проходимостта на тръбите (тубарния фактор):
- хистеросалпингография;
- хидротубация под ултразвуков контрол – ултразвуково изследване с въвеждане на физиологичен разтвор в маточната кухина, играещ ролята на контрастно вещество, и проверяване проходимостта на тръбите;
- лапароскопия.
3. Други изследвания:
- изследване за полово-предавани болести (хламидии, гонококи и др.);
- хормонални изследвания – щитовидни хормони, пролактин;
- посткоитален тест – изследване за сперматозоиди в цервикален секрет, взет 2-12 часа след полов акт;
- генетични изследвания.
Лечение на мъжкото безплодие:
- оперативно – напр. при варикоцеле;
- медикаментозно – при хормонални нарушения;
- антибиотично – при инфекции;
- лечение на еректилната дисфункция и преждевременната еякулация;
- асистирана репродукция – сперматозоидите могат да се получат след нормална еякулация или да се извлекат от тестисите или надсеменниците, както и да се използва донорска сперма. След това може да се извърши вътрематочна инсеминация (IUI – intrauterine insemination), in vitro оплождане с трансфер на яйцеклетката или директно инжектиране на един сперматозоид в яйцеклетката (ICSI – intracytoplasmic sperm injection).
Лечение на женския стерилитет:
- хормонална заместителна терапия;
- медикаментозна стимулация на овулацията;
- антибиотично лечение;
- оперативно лечение – при непроходимост на тръбите (възстановяване на проходимостта или отстраняване на тръбите и последваща in vitro инсеминация), при някои аномалии на матката, сраствания в матката;
- асистирана репродукция – с използване на собствена или донорска яйцеклетка.
- при синдром на поликистозните яйчници – медикаментозно стимулиране на овулацията, съпътствано от лечение с метформин.
Профилактика:
- профилактика на инфекциите на половите органи;
- хигиена на половия живот;
- ограничаване на алкохола и тютюнопушенето;
- ранно откриване на заболявания и състояния, водещи до стерилитет и своевременно взимане на мерки.
