Eндометриозата е заболяване, при което тъкан, подобна на ендометриалната (ендометроидна тъкан), се намира извън маточната кухина.
ЧЕСТОТА: 8-12%, при жени с тубарен инфертилитет/стерилитет до над 45%.
ПРИЧИНА ЗА РАЗВИТИЕ: НЕИЗВЕСТНА!
ТЕОРИИ ЗА ВЪЗНИКВАНЕ:
1. Ретроградна менструация, 1924, д-р Джон Сампсън. Това е човекът, който за пръв път използва и въвежда името на заболяването. Според тази теория по време на менструация част от кръвта, примесена с ендометриални клетки, се връща през маточните тръби към коремната кухина и там тези клетки се “поселват” върху перитонеума (ендометриозни импланти).
НО:
- доказано е, че над 90% от жените имат ретроградна менструация;
- доказано е наличие на ендометриоза при жени след тотална хистеректомия;
- доказана е ендометриоза при жени след лигация на тръби;
- доказана е ендометриоза при деца (най-малкото e на 8 години!);
- доказана е ендометриоза при мъже.
2. Клетъчна метаплазия: отделни клетки в коремната кухина се превръщат в ендометроидни под действие на генетични фактори, фактори на средата, хормонално влияние....
3. Съдова и лимфна дисеминация: така се обяснява появата на ендометриоза в бели дробове, мозък, очи, кожа.
Доказано е, че ендометриозата има хормонална зависимост към естроген (засилва я).
Доказано е, че има наследственост.
Откриват се имунни промени, но още не е ясно дали те са причина за или следствие от заболяването.
КЛИНИКА:
Най-честият симптом на ендометриозата е тазова болка:
- болка преди /по време/ след на менструация;
- болка по време на овулация;
- болка по време и след секс;
- болка, произхождаща от черва, обикновено по време на менструация;
- болка при уриниране, по-често по време на менструация;
- болка ниско в таза, несвързана с менструалния цикъл.
Допълнително може да има:
- диария, или запек (обикновено по време на менструация);
- обилно, или нерегулярно кръвотечение;
- подуване на корема (обикновено по време на менструация);
- умора (вероятно свързана с по-голямата, хронична кръвозагуба при менструация).
Друг често срещан белег е инфертилитет/стерилитет (тубарен) при жените с ендометриоза. Заболяването се установява при над 45% от тези пациентки.
ДИАГНОЗА:
Забавянето в диагностиката на ендометриоза е между 5 и 7 години. Не се разпознава от лекарите, особено когато първите симптоми са в детска възраст. Няма неинвазивен тест за доказване, трудна диференциална диагноза със синдром на раздразнено черво, поликистоза, дисменорея от психологически тип, пременструален синдром.
Гинекологичен преглед - няма еднозначна находка: болезненост, облитерация на cavum Douglassi, ограничена подвижност и болезненост на аднексите (същото обаче може да е при ТВБ).
Ултразвук - няма единни критерии, може да се диагностицира относително сигурно ендометриозна киста и то от опитен гинеколог. Перитонеални импланти НЕ се виждат.
MRI - могат да се видят лезии по черва, по перитонеум и пикочен мехур, ако са по-големи, може да се установи наличие на кистозна формация в яйчник, могат да се визуализират по-далечни лезии. НО не може да се постави дефинитивно диагноза (лезиите може да са картина на рак, например).
Туморен маркер CA-125: понякога може да е леко повишен, но не е специфично.
Единствената сигурна диагноза: ЛАПАРОСКОПИЯ/ЛАПАРОТОМИЯ (виждат се имплантите или ендометриозната киста) и хистологично потвърждение. За съжаление и в тези случаи може да се пропусне, ако няма достатъчна подготовка на оператора и внимателен оглед по време на операцията.
ЛЕЧЕНИЕ: НЯМА ДЕФИНИТИВНО ЛЕЧЕНИЕ!
Лечението на ендометриоза обикновено включва лекарства или операция. Подходът, който вие и вашият лекар изберете, ще зависи от това колко тежки са вашите симптоми и дали имате намерение да забременявате.
Лекарите обикновено препоръчват първо да се изпробват консервативни подходи за лечение, като се премине към оперативна интервенция, ако първоначалното лечение е неуспешно.
Обезболяващи лекарства
Вашият лекар може да препоръча да вземете болкоуспокояващо лекарство без рецепта, като нестероидните противовъзпалителни лекарства или ибупрофен, за да облекчите болезнените менструални спазми.
Вашият лекар може да препоръча хормонална терапия в комбинация с болкоуспокояващи, ако не се опитвате да забременеете.
Хормонална терапия
Допълнителните хормони понякога са ефективни за намаляване или премахване на болката при ендометриоза. Повишаването и спадането на хормоните по време на менструалния цикъл кара ендометриалните импланти да нарастват, да се разграждат и да кървят. Хормоналните лекарства могат да забавят растежа на ендометроидната тъкан и да предотвратят образуване на нови импланти. Хормоналната терапия не е постоянно решение за ендометриоза. Може да изпитате връщане на симптомите след спиране на лечението.
Хормонални контрацептиви: Противозачатъчни хапчета, пластири и вагинални пръстени помагат да се контролират хормоните, отговорни за растежа на ендометриума (вътрешният слой на матката) всеки месец. Много от пациентките имат по-лек и кратък менструален цикъл, когато използват хормонални контрацептиви. Използването на хормонални контрацептиви - особено режими с непрекъснат цикъл - може да намали или премахне болката в някои случаи.
Агонисти и антагонисти на освобождаващия хормон на гонадотропин (Gn-RH). Тези лекарства блокират производството на хормони, стимулиращи яйчниците, понижавайки нивата на естроген и предотвратявайки менструацията. Тъй като тези лекарства създават изкуствена менопауза, приемането на ниска доза естроген или прогестин заедно с Gn-RH агонисти и антагонисти може да намали нежеланите реакции като горещи вълни, вагинална сухота и костна загуба. Менструалните периоди и възможността да забременеете се възстановяват, когато спрете да приемате лекарството.
Прогестин: Разнообразни терапии с прогестин, включително вътрематочно устройство с левоноргестрел (Mirena, Skyla), контрацептивен имплант (Nexplanon), контрацептивни инжекции (Depo-Provera) или прогестиново хапче (Camila), могат да спрат менструалния цикъл и съответно образуването и растежа на ендометриозните импланти, което евентуално би облекчило признаците и симптомите на ендометриозата.
Инхибитори на ароматазата: Ароматазните инхибитори са клас лекарства, които намаляват количеството естроген в тялото ви. Вашият лекар може да препоръча инхибитор на ароматазата заедно с прогестин или комбиниран хормонален контрацептив за лечение на ендометриоза.
Органосъхраняваща хирургия: лапароскопско (рядко лапаротомия) отстраняване на ендометриозните импланти, ендометриозни кисти на яйчниците. НЕ води до окончателно излекуване. Заболяването обикновено рецидивира!
Радикална хирургия: отстраняване на матката и яйчниците. Това се е смятало за най-ефективния метод при тежка ендометриоза. Съвременните изследвания обаче показват, че дори при такава драстична оперативна интервенция, симптоматиката на ендометриозата (главно болковият синдром) може да не се повлияе поради останали ендометриални импланти по перитонеума.
ПРАКТИЧЕСКИ СЪВЕТИ ЗА ПАЦИЕНТА:
Първата ви среща вероятно ще бъде или с вашия личен лекар, или с гинеколог. Ако търсите лечение за безплодие, може да бъдете насочени към лекар, специалист по репродуктивна гинекология.
Направете списък на всички симптоми, които изпитвате. Включете всичките си симптоми, дори ако не смятате, че са свързани.
Направете списък на всички лекарства, билки или витаминни добавки, които приемате. Включете колко често ги приемате и дозите.
Помолете член на семейството или близък приятел да ви придружава, ако е възможно. Може да получите много информация при посещението си и може да е трудно да запомните всичко.
Вземете със себе си бележник или електронно устройство. Използвайте го, за да правите бележки с важна информация по време на вашето посещение.
Подгответе списък с въпроси, които да зададете на Вашия лекар. Първо избройте най-важните си въпроси, за да сте сигурни, че сте разгледали тези точки.
Ако вие или някой ваш близък имате ендометриоза, важно е да изследвате болестта възможно най-бързо и подробно. Много митове и заблуди за ендометриозата все още продължават да съществуват, дори в медицинската литература. Ендометриозата е трудно за диагностика и лечение заболяване. Ранната диагноза, мултидисциплинарен медицински екип и разбирането на вашата диагноза могат да доведат до по-добри резултати в овладяване на вашите симптоми и подобряване качеството на живот.
